В 16:00 ч. състезанието започва при влажни условия и бързо става ясно, че те са по-подходящи за гумите на Goodyear, а не за тези на Firestone. Две от колите на Шелби – номер 1 на Кен Майлс/Дени Хълм и номер 3 на Дан Гърни/Джери Грант – не изпитват проблеми с гумите на Goodyear, но Макларън губи части от протектора върху Мулсан при над 338 км/ч.
Когато влиза в бокса, за да направи смяна с Еймън в 17:33 ч., той търси представителя на Firestone и договаря прехвърляне към Goodyear. Докато това се случва, колата с номер 2 губи време, водейки до изоставане, което се наваксва само когато Майлс в кола с номер 1 забавя, за да позволи на Макларън да го настигне, като така се стига до предизвикалото полемики финиширане на следващия следобед.
Докато Еймън се приготвя да излезе от бокса, Макларън му казва „Go like hell“ (Карай така, сякаш те гони дяволът) – фраза, която става заглавието на бестселъра на Ей Джей Бейм, който описва подробно съревнованието между Ford и Ferrari в Льо Ман през 60-те години на 20 век.
Часовникът показва 16:00 на следващия ден, оцелелите автомобили Ford с номера 2, 1 и 5 – като последният е част от Holman & Moody, управляван от Рони Бъкнъм и Дик Хътчърсън – се подреждат за финиширане, което е разпоредено от ръководството на отбора.
Изкуствено създаденото равенство между двете коли на Shelby е обект на дебати до ден днешен, но в историята ще остане, че Макларън и Еймън получават победата на базата на това, че са започнали по-назад и следователно са изминали по-голяма дистанция за същото време. Но ако не беше ранната смяна към Goodyear, те нямаше дори да фигурират на подиума.